Стабилната, но същевременно гъвкава латиноамериканска танцова стойка се различава фундаментално от тази при стандартните танци. В латино танците партньорите стоят на малко по-голямо разстояние един от друг, за да оставят пространство за динамични завъртания и солови пасажи. Връзката се поддържа предимно чрез ръцете и напрежението в тялото. Добрата латиноамериканска танцова техника за двойки се характеризира с това, че и двамата танцуващи поддържат собствения си баланс, вместо да се подпират един на друг. Ръцете действат като еластични амортисьори, които предават сигналите меко, без да изглеждат сковани. Това позволява фино синхронизиране дори при бързи промени в посоката.
Особено важна е вертикалната подравненост: гръбнакът остава изпънат, раменете са отпуснати ниско долу, а телесното тегло е леко изместено напред към партньора. Тази постоянна готовност в центъра на тялото изгражда основата за всяка успешна фигура от световната танцова програма.